ВЕЧНОСТ НЕТЛЕННА

Шепнеш ли нежно в ушенце,

чувам ти немите думи,

ронещи свято блаженство,

тънещо в бездна безшумно.

В светло стоя си така,

галена с тихи слова.

Вятърът с полъх втъка

скритите звуци едва.

Силна съм, с вяра в Доброто,

извор на Вечност нетленна.

Следвам те, Боже и бродя
в синята диря целебна.

Sanvali